C C C C A+ A A- X

История

СЪЗДАВАНЕТО НА РУСЕНСКИЯ СЪД


Непосредствено след преминаването на руската армия през река Дунав през 1878 г. започва изграждането на държавната организация на България. Тези функции са възложени на гражданското управление, формирано при главнокомандващия на руските войски. Негова основна задача е замяната на турската власт в освободените територии с нова администрация.

След Освобождението от османско владичество територията на Княжество България е разделена на 5 губернии: Софийска, Видинска, Търновска, Русенска и Варненска. Съдебната система в Княжество България е организирана и функционира въз основа на Временните правила за устройство на съдебната част в България.

Според Временните правила от 24 август 1878 г. се създават Окръжни съдилища във всеки административен окръг. На тях са подсъдни всички граждански, търговски и наказателни дела. Те са първоинстанционни съдилища.
В главните търговски центрове, според Временните правила, се предвиждало да се създадат Търговски съдилища. Такова е създадено само в Русе. В центровете на губернии се създават Губернски съдилища, които се явяват като апелативни съдилища, където се решават окончателно граждански, търговски и углавни дела, постъпващи от Окръжните и търговските съдилища.

С Указ № 113 от 20 август 1880 г. се закриват губернските съдилища. За територията на княжеството се определят апелативни съдилища в София и Русе. Съгласно Указа документите и делата на няколко губернски съдилища се предават на Русенския апелативен съд.

Една от големите фигури в правораздаването в първите години на следосвобожденски Русчук е Петър Оджаков. Завършил право през 1871 г. в Одеския Новоросийски университет, той става председател на Русчушкия губернски съд през 1880 г. и го оглавява до 1882 г. По-късно той е и прокурор във Върховния касационен съд. В този период Оджаков пише изложение до Княз Александър І Батенберг за състоянието на правното дело в държавата. В епистоларното послание видният за времето си юрист нарича себе си „правовед“ – едно знаково и точно определение за ролята на магистрата – да води, да отстоява правото. Оджаков излага пространно възгледите си, като убеждава княза в необходимостта от добре организирана правораздавателна система. В писмото той пише: „Нито едно от господарствените и обществените учреждения не е толкова слято и съединено с интересите на гражданите и техните житейски потребности, колкото съдебното и църковното учреждение.“ Оджаков е автор на монография по обичайно наследствено право от 1885 г., която написва като правовед и член на различни научни юридически общества. Мащабното дело на правоведа Петър Оджаков като основоположник на юридическата мисъл и практика е продължено от сина му. Петър Оджаков-син става съдия и като такъв участва в контролната комисия по строежа на Съдебната палата.
Друг велик българин също свързва живота си с правораздаването в Русе. Авторът на „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов е назначен за съдебен следовател в Русенския окръжен съд. През 1882 г. Общото събрание на съда разрешава на Захари Стоянов да ползва „едномесечния си отпуск, считано от 20 юни, но при условие, че предаде делата си на следователя Попов“.
Историята на правораздаването в Русчук в първите години след Освобождението би била непълна, ако в нея не присъства и юристът Иван Божков. Роден в Бесарабия, на младини той се е срещал в Болград с Раковски, Ботев, Левски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Каравелов. В новоосвободеното ни отечество Божков първоначално учителства във Варна. През 1882 г. той става председател на Русенския окръжен съд. През 1885 г. тогавашният министър на правосъдието Васил Радославов го уволнява. Божков става адвокат и защитава онеправданите в продължение на три години, когато е възстановен. След известно прекъсване и перипетии, той остава на тази длъжност до 1901 г. Делото е поето от сина му Петър Божков.
През 1925 година се заражда идеята за нуждите на правораздаването в Русе да бъде построена нова и внушителна сграда. Четири години и половина по-късно започва и самото строителство, което продължава цели 10 години, за да се стигне до тържественото откриване на 27.10.1940 г. Русенската съдебна палата най-сетне приютява магистрати и служители. В залите й витае духът на не едно и две поколения видни юристи. Оттук започват юридическата си кариера Теодор Тодоров, Никола Мушанов, Константин Панайотов, станали по-късно министри. В годините след 1944 г. сградата на Съдебната палата, обаче, е превърната в седалище на Градския народен съвет. Тази функция палатата изпълнява до 1991 г., когато в нея отново се завръщат магистратите.
Организацията на съдебната система след промените от 1989 г. е уредена с приетата от VІІ ВНС през 1991 г. Конституция на Република България и последвалия Закон за съдебната власт от 1994 г. Към 2019 г. съдилищата в страната са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Окръжен съд – Русе правораздава като първа инстанция по граждански, наказателни и търговски дела. По отношение правосъдната дейност на районните съдилища в съдебния окръг, действа като въззивен съд по наказателни и граждански дела. Съдът се ръководи от председател и заместник-председател. Съдиите от Окръжния съд са разпределени в отделения – гражданско, търговско и наказателно.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемам Отказ Повече информация